Бътерфлай (с делфиново движение)

Тялото не заема стабилно положение защото делфиновото движение се изпълнява с цялото тяло по посока от главата до стъпалата на краката. Наблюдават се вертикални движения с ритмичен и вълнообразен характер свързани със загребвания на ръцете и удари на краката.

Движението на трупа започва от раменете, чиято амплитуда е малко. С вълнообразното предаване на движението надолу нараства и неговата амплитуда. Колебанията на таза представляват от 5% до 7% от ръста на плувеца.

Характера на движенията обуславя непрекъснатото изменение на ъгъла на атака в рамките на всеки цикъл.

• Двете ръце трябва да се изнасят над водата и да се връщат обратно едновременно
• Тялото трябва да лежи на гърдите, а раменете да са в една линия с повърхността на водата. Още в началото на първото движение на ръцете, след старта и при обръщанията те трябва да останат в това положение до следващото обръщане или финала.
• Движенията на краката трябва да са едновременни и симетрични. Разрешено е краката и стъпалата да се движат във вертикална равнина.
• На финала стената трябва да се допира с двете ръце едновременно и на едно хоризонтално положение. При обръщанията не е задължително ръцете да опрат стената в хоризонталната равнина
• След старта и обръщането е позволено едно или повече движения с краката и едно движение с ръцете под вода, с което тялото трябва да излезе на повърхността до 15 метра

Движенията на крайниците обуславят момента на дишане. Вдишването става в края на основната и в преходната фаза, тъй като раменният пояс се намира най-високо, главата само слабо се повдига за да се предотврати възникването на по-голям ъгъл на атака.

Движението на трупа и краката представлява едно цялостно движение. Условно могат да се отделят движенията на краката които съответстват на две фази – удар надолу (работно движение) и удар нагоре (подготвително движение)

Както в първата така и във втората фаза, краката се движат събрани един до друг. Ударите се изпълняват експлозивно, с отпуснати и разхлабени ходила. При движението надолу краката се сгъват в коленете. Бедрата изпреварват движенията на подбедриците, при което сгъването на коленете е около 120°. Следва камшикообразно движение на подбедриците и стъпалата създават сила на теглене. Ъгълът между ходилата и подбедриците би трябвало да надминава 180°, гъвкавостта в глезенните стави е от особено значение. Към края на удара надолу с подбедриците и ходилата, бедрата и тазът започват движение в обратна посока, което придава по-голямо ускорение на основните гребни повърхности.

В първата половина от своето движение нагоре краката са почти прави. След като бедрата достигнат до повърхността на водата веднага променят своята посока на движение, следвайки таза се устремяват надолу.

Въвеждаща фаза - В началото на фазата ръцете са обтегнати, дланите са на ширината на раменете и са обърнати надолу и навън. Тяхното движение е ускорително предимно надолу и слабо навън по закръглена траектория. Китките се сгъват леко. Сгъването в лакътните стави, което се осъществява непрекъснато, осигурява предно високо положение на лактите и потъването на китките на необходимата дълбочина.
Основна фаза - Движението на дланите и предмишниците продължава назад и малко в страни. Бързо се достига максималното разстояние между тях за цялата фаза. Сгъването на лакътните стави продължава до ъгъл около 90°. Този малък ъгъл се наблюдава когато ръцете са на линията на раменете. Дотук характера на движенията е притегателен /набиращ/. След тази линия дланите се приближават една към друга а ръцете се обтягат. Движенията вече имат оттласкващ характер. Китките се приближават една към друга. Те се намират най-близко една до друга в момента, когато са под гърдите. През цялата фаза лактите запазват предно високо положение спрямо китките.
Преходна фаза - Когато ръцете стигнат до бедрата, те са вече почти обтегнати. Изваждането им от водата става с бързо движение, без забавяне или прекъсване. Китките напускат водата зад линията на таза. Малкият пръст излиза първи.
Подготвителна фаза - В началото на фазата китките са още във водата. При излизането на ръцете от водата се наблюдава леко сгъване в лакътните стави. Движението на ръцете се извършва плавно и махово напред. Във въздуха те продължават да бъдат сгънати в лакътните стави, като ъгълът между мишницата и предмишницата е около 150°. Ръцете са отпуснати а китките се движат близко до повърхността. Когато преминат линията на раменете движението им по-нататък се ускорява, благодарение на отпускането на главата във водата. Към края на фазата ръцете са почти обтегнати като разстоянието между тях е по-малко от разстоянието на раменете. Дланите докосват първо водата като сочат надолу и навън. Лактите до този момент запазват по-високото си положение. Ефективността на движението в тази фаза се обуславя от подвижността на раменните стави и еластичността на мускулатурата на раменният пояс.

В световен мащаб като най-рационална се наложи координацията, при която един цикъл с ръцете се съчетава с два удара на краката надолу (два цикъла на краката).